КОЛЕДА И НОВА ГОДИНА В БЪЛГАРИЯ
Коледата в България е важен момент от годината, защото семейството се събира за вечеря на 24 декември. Това е едновременно стар и нов обичай, претърпял големи промени през 20-и век.
Предвид това, че България е православна християнска държава, до 1967 г. Коледата традиционно се е празнувала на 7 януари. Към днешна дата Българската църква е изоставила Юлианския календар и е преминала към Григорианския календар.
В България има два етапа на празнуване на Коледа – Бъдни вечер (вечерта на 24 декември) и Коледа (наричана още „Рождество Христово“, на 25 декември).
Коледното меню
Бъдни вечер е последният ден на пост от 40-те дни, който започна на 15 ноември. Традиционно трапезата на Бъдни вечер се състои от постни ястия с нечетен брой. Обикновено се приготвят седем, девет или единадесет ястия, а особеното на трапезата на Бъдни вечер е, че ястията не трябва да съдържат месо.
Приготвят се ястия като пълнени чушки, боб, семена, плодове, мед и ядки. Орехите винаги присъстват на българската коледна трапеза, а начинът, по който се чупят, предсказва успеха или неуспеха през следващата година. На масата може да се видят различни типични български ястия, като например „сарми“.
Не бива да се забравя и традиционният кръгъл украсен хляб, наречен „баница“. Някои слагат вътре монета и се предполага, че човекът, който я намери, ще има късмет и щастие до края на годината. Колкото по-малко чинии останат на масата в края на вечерята, толкова по-богата ще бъде следващата година.
На Коледа, за разлика от Бъдни вечер, българите могат да ядат месо. По традиция, семействата се събират около огъня и вкусната вечеря. Пожелават си здраве и щастие през следващата година, докато ядат свински наденички или пуйка.
Най-възрастният мъж в семейството произнася молитва и отчупва и дава по парче от обредната питка на всички членове на фамилията, които присъстват на масата, като започва от най-стария
На някои места на трапезата трябва да присъства и вино, но задължително червено. Както и в други религиозни обичаи, то символизира кръвта на Исус Христос и затова се поставя на трапезата.
Бъдникът за Коледа
Бъдникът е специално дърво, което се поставя в огнището в нощта срещу Коледа. Обикновено е дебело и голямо парче, често от дъб или круша. Според това как гори в огнището, се гадае каква ще бъде годината – ако огънят е буен и пръска много искри, идната година ще бъде плодородна и богата. Задължително е дървото, избрано за бъдник, да бъде голямо и дебело. То ще поддържа огъня в къщата през цялата нощ. Обичайно трапезата е грижа на жените, но мъжете също имат определени роли при подготовката за празника.
Така например избирането и подготовката на бъдника е именно задача на стопанина. Той трябва да го донесе на рамо, за да не докосва земята, да го подготви и след това да го запали. На сутринта огънят трябва да се загаси с вино. Ако има неизгорели части, те могат да се използват за направа на кръстчета или да се вградят в ралото – това е символ на плодородието и селския труд. Ако има неизгорели части, те могат да се използват за направа на кръстчета или да се вградят в ралото – това е символ на плодородието и селския труд.
Прасето на Коледа
С извинение към всички, които не са почитатели на свинското месо. Старата българска традиция казва, че в деня на 25-ти декември – точно на Коледа – се коли специално угояваното за празника прасе. А след това – то логично се хапва. Тъй като в днешно време прасетата са по-скоро „запазени“ за селата, отколкото за градовете, може да спазите традицията и да си сготвите свинско за коледния обяд, купено от магазина.
Редът на прасенцето не е случаен. Преди коледния ден се спазва строг пост в продължение на 40 дни, в които месо не се яде. Така че ако се пренесете във време, в което основната храна е била хлябът, то свинското си е било истинска мечта след повече от месец постене.
Названията
На много места Коледа се нарича и с други имена, които вече почти не се използват поради различни причини. Така например Бъдни вечер се нарича още Малка Коледа или Бъдник. Празниците за раждането на Бог започват още тогава, като продължават три дни. Вторият ден е Голяма Коледа или Божич. Наименованието е запазено на някои места в страната и все още много от старите хора го наричат именно така.
Коледуване и Коледари
Традицията задължително включва и посещение на коледари. Коледуването се извършва през нощта между Бъдни вечер и сутринта на Коледа. Според вярванията тогава излизат редица свръхестествени същества като караконджули, вампири, таласъми. Останало от древните езически традиции е вярването, че коледарите имат силата да изгонят всички зли духове и именно затова те преминават през тъмната част на денонощието от къща на къща.
Песните им наричат за здраве и берекет, а стопаните ги посрещат и ги даряват. Има различни песни, които се изпълняват при коледуване, но всички те са посветени на наричането за здраве и берекет през новата година. Във времето, когато страната е била все още силно аграрно развита, Коледа се е падала в средата на зимата и тепърва е предстояло да започне новата земеделска година.
Обичайно е домакините да даряват коледарите с т.нар. „колаче“. Това е вид тестено изделие, което се прави от брашно, като се оформя в кръг с дупка по средата. Често се поставя върху коледарката – специална тояга, която коледарите носят, когато обикалят по къщите. Традиционното облекло на коледарите включва дебели и топли ямурлуци – специални дрехи, произвеждани ръчно от вълна и козина по отдавна забравена технология. Целта им е да пазят от студ и дъжд, като в миналото са били традиционни дрехи за пастири и овчари. Днес са останали само като символ на традицията при различни обреди.
Пожелайте си нещо за Коледа
Базирайки се на традицията, се вярва, че в нощта срещу Коледа небето се отваря и се изпълняват най-съкровените желания. Това е времето, в което може да поискате нещо от сърце и да го получите. Дори да не ви се вярва сега, ако искате нещо наистина от сърце, може и да се сбъдне.
Сурвакане
Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група сурвакари – деца на възраст 4 – 12 години или ергени. Според някои записвачи, в по-далечно минало изпълнителите на обичая са били мъже, но с течение на времето, това се прехвърля към децата и то към най-малките. Подобно на коледарите, сурвакарите обикалят от къща на къща. Влизат в къщите и сурвакат стопаните със своята „сурвачка“ (специално приготвена). Тази традиция се нарича « сурвакане ». Произнасят се заклинателни формули-благопожелания за здраве и плодородие. За това сурвакане домакините даряват сурвакарите с установени от традицията дарове – най-често това са хранителни продукти: (хляб, вино, сушени плодове, орехи, сланина и др.) и/или дребни пари.
